Свети Александър, патриарх Константинополски

На 30 август почитаме свети Александър, патриарх Константинополски, значима личност на православната вяра през IV век и защитник на учението на Първия вселенски събор.

За Александър.
Освободен от оковите на плътта, Александре,
ти стана дял от наследието на Господа.

Възпоменателният стих представя Александър, освободил се от връзките на плътта и станал част от Господното наследие.

Преди да наследи свети Митрофан, Александър бил негов помощник и представител. Митрофан бил възрастен и болен, затова Александър го представлявал на Първия вселенски събор в Никея през 325 г., където било осъдено учението на Арий.

Според житието му след това посетил епархии и църкви, за да разпространи решенията на 318-те отци. Въпреки възрастта си пътувал из Тракия, Македония и други области на Гърция. След кончината на Митрофан го наследил на Константинополския престол.

Като пастир се изправил пред трудностите на арианския спор. Църковното предание разказва, че бил притискан да допусне Арий до свето Причастие. Александър се обърнал към молитвата и потърсил Божията помощ. Арий починал преди предвиденото му възстановяване в общение с Църквата.

Свети Александър починал мирно в напреднала възраст. Житието, публикувано от Православната църква в Америка, отнася кончината му към 340 г., на 98-годишна възраст. Църквата почита твърдостта му във вярата и пастирското му служение.

Явили се като посветени в небесните тайни, вие станахте за света вестители на божествената истина и пасохте Христовата църква по благоугоден на Бога начин: свети Александре, защитнико на Троицата; славни Йоане, възпитанико на благодатта; и Павле, пръв сред свещениците. Затова ви възхваляваме.

Песнопението възхвалява Александър, защитник на Троицата, Йоан, възпитан от благодатта, и Павел, отличен сред свещениците: небесни тайноведци, които пасли Христовата църква богоугодно и разкрили божествената истина пред света.